Цанев, Стефан

Стефан Неделчев Цанев (род. 7 августа 1936, Червена-Вода, Царство Болгария) — болгарский драматург, поэт и писатель. Автор стихов, драмы, журналистики и прозы, а также поэзии и пьес для детей.

Общие сведения
Стефан Неделчев Цанев
болг. Стефан Цанев
Имя при рождении Стефан Неделчев Цанев
Дата рождения 7 августа 1936(1936-08-07) (89 лет)
Место рождения
Гражданство  Болгария
Образование
Род деятельности Драматург, поэт, писатель
Язык произведений болгарский
Награды Орден «Стара планина» 1-й степени

Биография

Родился 7 августа 1936 года в селе Червена вода, пригороде города Русе. Окончил в Русе Вторую среднюю школу «Баба Тонка» в 1954 году[1], а в 1959-м — факультет журналистики Софийского университета. В 1960—1965 годах учился драматургии в Московском институте кино. Работал корреспондентом газеты «Народная молодежь» в Родопах и Пернике (1959—1960). Работал редактором в Студии художественных фильмов (1965—1967), драматургом в Государственном театре Сатиры (1967—1970), в «Театре-199» и «Театре округи» (1970—1973), театре «София» (1973—1984; 1991), Драматическом театре в Пловдиве (1984—1991), Армейском театре (1992—1996) и снова в театре «София» в 1996—2008 гг.

Его стихи переведены на все европейские языки, а также китайский, монгольский, арабский и иврит, и его пьесы («Последняя ночь Сократа», «Одна смерть Жанны д’Арк») играются в Париже, Гренобле, Бордо, Афинах, Монреале Петербурге, Лейпциге, Висбадене, Варшаве, Кракове, Праге, Гётеборге (Швеция), Будапеште, Киеве, Москве, Питтсбурге (США), Вильнюсе, Братиславе, Никосии, Бухаресте, Джурджу, Гааге, Измире, Стамбуле и других.

С 2009 года Стефан Цанев продолжил активную творческую деятельность. Большой успех имела постановка его пьесы «Духът на поета» («Дух поэта»), премьера которой состоялась в 2013 году[2].

В 2026 году театры подготовили ряд постановок, приуроченных к 90-летию драматурга, среди которых — моноспектакль «Цигуларката на Бога» («Скрипачка Бога») в Драматическом театре Пловдива[3].

Творчество

Сборники стихотворений

  • «Часове» (стихове), 1960 г.
  • «Композиции» (стихове), 1963 г.
  • «Хроники» (стихове), 1965 г.
  • «Перигеи или най-голямото приближаване до Земята» (стихове), 1967 г.
  • «Аз питам!» (стихотворения и поеми), 1976 г.
  • «Анини приказки» (стихове за деца), 1976 г.
  • «Реквием» (стихове), 1980 г.
  • «Небесни премеждия» (избрани стихове), 1986 г.
  • «Сезонът на илюзиите» (любовни стихотворения), 1988 г.
  • «Спасете нашите души!» (стихове), 1992 г.
  • «Стъпки по облаците. Парапети» (стихове), 1997 г.
  • «Сълзата на Бога» (избрани стихове), 2003 г.
  • «Птици» (стихове), 2005 г.
  • «Спасете нашите души!» — стихове, есета, драми — поредица Българска класика, 2009 г.
  • «Поезия 1956—2012, том 1» (2013)[4]
  • «Душата ми плаче за сняг» (2017)[5]
  • «Небесна гледна точка» (2023)[6]

Пьесы

  • «Истинският Ивайло», 1962 г.
  • «Табу» — театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965 г.
  • «Бунтът на статуите», 1967 г.
  • «Весела България», 1968 г.
  • «Процесът против богомилите», 1969 г.
  • «Девет заседания за спасяването на България» (в съавторство с Георги Марков), 1969 г.
  • «Разпята събота (Събота 23)», 1971 г.
  • «Носете си новите дрехи, момчета!», 1974 г.
  • «Джуджето и 7-те снежанки», 1975 г.
  • «Единайсетият час», 1977 г.
  • «Рицарят на печалния образ», 1978 г.
  • «Любовни булеварди», 1982 г.
  • «Животът — това са две жени», 1983 г.
  • «В неделя Господ си почива», 1984 г.
  • «Най-чудното чудо», 1985 г.
  • «Последната нощ на Сократ», 1986 г.
  • «Тайната вечеря на Дякона Левски», 1987 г.
  • «Страшният съд», 1988 г.
  • «Другата смърт на Жанна д`Арк», 1990 г.
  • «Параноя», 1991 г.
  • «Величието и падението на Стефан Стамболов», 1993 г.
  • «Тайното евангелие на Иоан», 1995 г.
  • «Пир по време на демокрация», 1996 г.
  • «Адът — това съм аз», 1997 г.
  • «Конят на Александър Велики», 2003 г.
  • «Всички луди ме обичат», 2004 г.
  • «Певецът на северните морета», 2005 г.
  • «Деца на света», 2011 г.
  • «Духът на поета», 2011 г.
  • «Заговорът на Калигула», 2014 г.
  • «Носталгия», 2015 г.
  • «Цигуларката на Бога», 2016 г[7].
  • «Конят на Александър Велики II», 2018 г[7].
  • «Убийството на Богородица», 2021 г[7].
  • «Мистерия с кон», 2024 г[8].

Переводы

  • Владимир Маяковски, Тринайсетият апостол. София: Захарий Стоянов, 2002, 96 с. (ISBN 954-739-290-5)

Другие

  • «Убийците са между нас» — есета, 1996 г.
  • «Внимавайте с вятърните мелници» — есета, 1999 г.
  • «Измислици за деца» (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) — в три тома, 1999 г.
  • «Мравки и богове» — роман, 2000 г.
  • «Пир по време на демокрация» — трагедии & комедии, 2003 г.
  • «Сънят на сенките. Книга за мъртвите» — есета, 2003 г.
  • «Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978—2002)», 2003 г.
  • «Ars poetica. За поетическото изкуство», — синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 г.
  • «Български хроники» — том I (2137 г. пр. Хр — 1453 г. сл. Хр.), 2006 г. Книгата е белетристично произведение.
  • «Да убиеш вярата» — есета, 2007 г.
  • «Български хроники» — том II (1453 г. — 1878 г.), 2007 г.
  • «Български хроники» — том III (1878 г. — 1943 г.), 2008 г.
  • «Български хроники» — том IV (1943 г. — 2007 г.), 2009 г.
  • Съчинения в 12 тома — 2013—2014 г.

Общественная позиция

Стефан Цанев регулярно выступает с комментариями по социально-политическим вопросам. В своих интервью он критикует болгарский политический класс и, в частности, бывшего президента страны Румена Радева. Оценивая политическое поведение Радева и его склонность перекладывать ответственность за неудачи на других, писатель использовал термин «фатмашка философия» (согласно которой «победы принадлежат генералам, а в поражениях виноваты солдаты»). Кроме того, Цанев выражает обеспокоенность политической ситуацией в стране, предостерегая общество от опасности авторитаризма и призывая граждан не искать политических «спасителей»[9].

Награды

  • Почётный гражданин города Балчик (2011)[10]
  • Национальная премия «Христо Г. Данов» (2011)[11]
  • Премия «Орфеев венец» (2012)
  • Премия «Икар» (2019)[12]
  • Премия «Аскеер» (2021)[13]
  • Национальная литературная премия «Дора Габе» (2023)[14]
  • Литературная премия «Перото» (2024)[15].

Личная жизнь

Женат на актрисе Доротее Тончевой[16]. Имеет троих детей и пятерых внуков, которые проживают за границей[17].

Примечания

  1. Стефан-Цанев-гостува-на-МГ-Баба-Тонка
  2. Духът на поета – 200 пъти на сцената на Народния театър. Impressio. Дата обращения: 8 апреля 2026.
  3. Стефан Цанев ще бъде отбелязан с премиера на моноспектакъла „Цигуларката на Бога“ в Пловдив. Antenne Air (3 марта 2026). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  4. Поезия 1956—2012, том 1. Janet 45. Дата обращения: 8 апреля 2026.
  5. Душата ми плаче за сняг. Избрани стихове 1956 - 2016. Book Store BG. Дата обращения: 8 апреля 2026.
  6. Небесна гледна точка : Стихове XXI. cl.bas.bg. Българска академия на науките (2023). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  7. 1 2 3 Убийството на Богородица и още четири нови драми. Janet 45. Дата обращения: 8 апреля 2026.
  8. „Мистерия с кон“ – смях през сълзи в САТ. armymedia.bg (20 апреля 2024). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  9. Стефан Цанев за Румен Радев: Има една точна дума за това, което направи този човек. Plovdiv24.bg. Дата обращения: 8 апреля 2026.
  10. Стефан Цанев стана почетен гражданин на Балчик. Cross.bg (24 мая 2011). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  11. Национална награда Христо Г.Данов ’2011. Култура (2011). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  12. Почетен „Икар“ за Стефан Цанев и всички номинации за театралните награди. Webcafe.bg (2019). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  13. Награди АСКЕЕР 2021. Theatre Magazine (24 мая 2021). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  14. Официалната церемония за връчване на Националната литературна награда „Дора Габе“ и отличието. Община Добрич (2023). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  15. Стефан Цанев получи голямата награда „Перото“ за 2024 г. Actualno.com (5 ноября 2024). Дата обращения: 8 апреля 2026.
  16. Доротея и Стефан Цаневы
  17. Стефан Цанев има пет внука, само единият знает български. Blitz.bg. Дата обращения: 8 апреля 2026.

Ссылки