Йосифова, Екатерина


Екатерина Петрова Йосифова (4 июня 1941, Кюстендил, Болгария13 августа 2022, София, Болгария) — болгарская поэтесса. Является одной из самых значимых фигур в болгарской поэзии. Её стиль характеризуется лаконичностью, философской глубиной, отсутствием сентиментальности и фокусом на повседневности[1].[2]

Общие сведения
Екатерина Йосифова
болг. Екатерина Петрова Йосифова
Дата рождения 4 июня 1941(1941-06-04)
Место рождения
Дата смерти 13 августа 2022(2022-08-13) (81 год)
Место смерти
Гражданство (подданство)
Образование
Род деятельности поэтесса, учитель, журналистка, драматург, редактор
Язык произведений болгарский
Награды

Биография

Родилась 4 июня 1941 года в Кюстендиле[3]. Училась в родном городе, среднее образование закончила в Софии, в 20-й школе «Тодор Минков». Окончила факультет русской филологии Софийского университета (1964)[3]. Работала педагогом в Дупнице и Кюстендиле (1968—1970), журналистом в редакции «Звезды» (Кюстендил) (1971—1972), драматургом в Кюстендильском драматическом театре (1972—1981), заведующей кафедрой поэзии и главным редактором литературного альманаха «Струма» (1981—1990). Есть дети: сын и дочь. В период с 1990 года до конца жизни она продолжала активную творческую деятельность, издав множество поэтических сборников, получивших признание критики[3].

Её стихи переведены и опубликованы в антологиях и литературных изданиях в Австрии, Великобритании, Германии, Греции, Индии, Италии, России, США, Турции, Венгрии, Франции и др., а её книга «Ничего нового» издана в Северной Македонии, 2003, изд. Аист, Скопье.

Умерла 13 августа 2022 года в Софии[4].

Признание и награды

Является лауреатом следующих премий и наград:

  • Кавалер ордена Кирилла и Мефодия III степени (1982)[3];
  • Ежегодные поэтические премии Союза болгарских писателей за книги «Дом в поле» (1983 г.), «Подозрения» (1993 г.) и «Ненужное поведение» (1994 г.)[3];
  • Награда Ассоциации болгарских писателей за лучшую книгу года за «Несколько стихотворений» (1998)[3];
  • В 2001 году присвоено звание Почётного гражданина Кюстендила;
  • Премия «Иван Николов» за жизненные достижения (1999) и за сборник стихов «Эта змея» (2010);
  • Премия «Христо Г. Данов» Министерства культуры за художественную литературу («Нагоре Надолу», 2004);
  • Премия «Николай Кънчев» (2014)[5];
  • «Орфеев венец» (2017)[6][7].
  • Национальная премия за поэзию „Константин Павлов“ (посмертно, апрель 2023)[8].
undefined

В конце января 2010 года кафедра нового болгароведения Нового болгарского университета организовала Национальную научную конференцию „Екатерина Йосифова в болгарской литературе и культуре“[9].

Библиография

Поэзия

  • „Късо пътуване“, 1969
  • „Нощем иде вятър“, 1972
  • „Посвещение“, 1978
  • „Къща в полето“, 1983
  • „Имена“, 1987
  • „Подозрения“, 1993
  • „Ненужно поведение“, 1994
  • „Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.
  • „Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.
  • „Нагоре-надолу“, София: Факел, 2004, 82 с.
  • „Ръце“, Пловдив: Жанет 45, 2006, 71 с.
  • „Тази змия“, Пловдив: Жанет 45, 2010, 68 с.
  • „Тънка книжка“, Пловдив: Жанет 45, 2014, 39 с.
  • „Икономична класа“ (2016)[3]

Книги для детей

  • „Истинска приказка за Поли“, 1994
  • „Легенда за магичния певец“, 2000

Примечания

  1. Бележки за Екатерина Йосифова. Kultura.bg. Дата обращения: 18 мая 2026.
  2. В балната зала, къде ли търся радост и покой? Inspiro-bg.com. Дата обращения: 18 мая 2026.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 Мариана Тодорова, «Екатерина Йосифова» Архивная копия от 28 июня 2022 на Wayback Machine, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  4. Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова
  5. Петрана Петрова, «Тънка книжка» на Екатерина Йосифова с наградата за поезия «Николай Кънчев» за 2014", azcheta.com, 7 декември 2014 г.
  6. "Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на «Орфеев венец» и «Златна четка» на тазгодишното издание на литературния фестивал «Пловдив чете», сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  7. «Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  8. Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“. Impressio.dir.bg. Дата обращения: 18 мая 2026.
  9. Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.

Литература

  • Борис Роканов, Екатерина Йосифова — литературна анкета. Пловдив: Жанет 45, 2001.
  • Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. София: Кралица Маб, 2011. ISBN 978-954-533-111-4.
  • Николай Трайков. Разговори с Екатерина Йосифова. Поредица „Очи в очи“. Книга 1. София: Кралица Маб, 2014. ISBN 978-954-533-135-0.

Дополнительно по теме